Състав:
Jorn Lande – вокали
Rafa Raposo – китари
Dani Saiz – китари
John Smithson  – бас
Tommy Lopez  – ударни
Antonio Molto – алг саксофон

Гост вокалисти: Glenn Hughes,  Eve Gallagher, John Lawton, Ovidio Lopez,  The Alicante Symphony Orchestra

“Blood On The Highway” е един албум, “Blood On The Highway” е една концепция, но “Blood On The Highway” е и много повече от това!
Това е история, която започва много отдавна, когато един млад мъж дръзва да мечтае да се превърне в рок-звезда. И тази мечта го поглъща изцяло…. Тогава той се осмелява да пробва да изживее тази своя мечта, жертвайки всичко… семейство, любов, сигурност… като пренебрегва гласовете, които му казват, че няма да успее! Тази история ни пренася в ранните години на саможертви, рискове и лудост, през които животът му преминава, за да се превърне един ден в световна звезда. По пътя музиката го следвала по същите стръмни друмища, от самото начало в дъното на една лондонска кръчма… И както образите прииждат, така и лиричните текстове започват да разказват историята на един постепенен успех. Пътешествия по света, пари отвъд въображението, слава и царска съдба…докато един ден не идват и проблемите.
Може би всичко започва с наркотиците, към които той се пристрастява, а вероятно и с растящото его, което го кара да вярва, че света се върти около него! Музиката някак си вече била мъртва. Приятелствата и връзките се били провалили и той започнал да мисли, но не можел да мисли ясно и мъдро. Тъкмо когато успехът се превръщал в полет с вълшебно килимче през вселената на рок енд рола, постепенният провал започнал да става реалност, която той не можел да посрещне и която дълго време се опитвал да пренебрегне. Той знаел, че не е сам в това, което се случва. Виждал как приятелите му умират от това и как парите изчезват. Той се чудел какво става с всички онези хора, които казвали, че го обичат. Но въпросът оставал… какво щял да прави сега? Имало само един изход. И той го направил. По чудо, той оцелял, въпреки че мнозина други не успели и с малкото което му останало започнал всичко отначало. Светът му казвал, че с него е свършено, че е пълен неудачник, но тъкмо тогава същата онази решителност, която го отвела от детската мечта до върха, му помогнала да намери отговор… единствения отговор.
И той намерил обратния път… към едно по-добро място!
Да, това може и да е последния танц, но не и последния свят!
Слушайте и се смейте, слушайте и се чудете, слушайте и плачете, но…слушайте!”
Ken Hensley, 2007
Рокенролът през 70-те години на миналя век – една особено цветна и ярка глава в музикалната история. Едва ли има друга подобна ера в аналите на поп музиката, която едновременно да има толкова значимо влияние върху последвалото развитие в музикалния свят, която се е доказала като трайно вдъхновение за поколения изпълнители и която толкова много да е променила политическите и социални условия в глобален мащаб. Ken Hensley е една от големите рок звезди на тази златна епоха на 70-те. Като китарист, вокалист и кибордист на Uriah Heep (до 1980 г.), но и като успешен солов изпълнител с многобройни и впечатляващи проекти зад гърба си, той преминава през безброй върхови постижения и спадове, радвал се е на успешни концерти и турнета, преживявал е и множество тежки моменти, но дори и сега, както и през всички изминали години, той винаги е искал само едно: да продължи живота си като музикант. След повече от 30 години, изпълнени с музикантски копнеж и мечти, сега  Ken Hensley е създал един вълнуващ албум, който звучи автентично до последната нота. „Blood On The Highway“ е много повече от концептуален албум. Това са мемоари за едно златно десетилетие и поклон пред може би най-важната ера в този жанр и в крайна сметка един приятно натрапчив рок албум, изпълнен с емоции, виталност и динамизъм. Или както самият Hensley го предствя: “Blood On The Highway разказва една много специална история, която в голяма степен е автобиографична, но също така отразява и опита и историята на множество мои приятели и колеги. Това е историята на 70-те през погледа на музиканта.”
В този проект Ken Hensley си сътрудничи с поредица от подбрани именити певци, чиито гласове подхождат на отделните песни. “Исках да отразя характерите на онези дни, да пресъздам възможно повече аспекти на рока от онова време”, обяснява той, обосновавайки своята селекция: “Jørn Lande с неговия суров тембър, напомня велики вокалисти като фронтмена на Free и Bad Company Paul Rodgers или младия David Coverdale, който се присъединява към Deep Purple по онова време и продължава след това с Whitesnake. Подобно на Rodgers и Coverdale, гласът на Jørn излъчва блус и рок.” Харизматичният норвежки певец е записал пет парчета за новия проект на Hensley, a легендарния Glenn Hughes участва с гласа си в други две композиции от този албум. “Glenn пее в ‘The Last Dance’, а аз много исках гласа му и в парчето ‘What You Gonna Do’, което повдига най-решителния въпрос след години на невъздържаност и поквара: Накъде искаш да продължиш живота си?”.
Hensley привлича за своя нов проект и изразителния глас на Eve Gallagher в композиция, посветена на любовта, похотта и страстта. Британката, която понякога звучи като Tina Turner е работила с Boy George и има два собствени клубни хита ‘Love Come Down’ и ‘Heaven Has To Wait’. Тя е епоним и на собствената си банда Eve Gallagher and Missing Link, която ще изкара нов албум тази година. “Търсех специален женски глас за песните, посветени на емоциите и връзките и Eve определено бе перфектния избор за ‘Think Twice’, парче, изпълнено с чувственост и дълбочина.”, коментира Hensley. В песента ‘It Won’t Last’ Hensley отново работи заедно с бившия си колега от Uriah Heep – John Lawton, който заявява решителната си вяра в собствените ни сили.
Естествено, Ken Hensley записва и три песни със собствения си глас (‘There Comes A Time’, ‘Postscript’ и ‘I Did It All’). Музиката и текстовете са изцяло негово дело: “Това е традиционен рок албум с модерен привкус и усет, защото е създаден с възможностите на съвременните студийни технологии. Записите зучат възможно най-искрено и автентично, което означава няколко синтезатора, живи струнни инструменти и истинско пиано.”
За Hensley, Blood On The Highway е една реминисценция на собствения му живот, своеобразна ретроспекция на една ера, в която музиката все още се слушаше на плочи, а музикантите носеха дълги коси, чарлстони и пъстри блузи. Това не е горчив,  носталгичен поглед към миналото и не е резюме на един пропилян живот, а е една ода за може би най-вълнуващия период от историята на Ken Hensley. Има ли послание или поука в Blood On The Highway?  “Не”, категорично отговаря Hensley. “В онези времена всеки музикант следваше мечтите си и ако някой се опиташе да му дава акъл и да му отваря очите, обичайната реакция би била: ‘Благодаря за съвета, но аз ще го направя по начина, по който чувствам, че е правилно!…’.”.