През 1991г. в София, се създава нова група, която в следващите няколко години се превръща в ужаса на всички консервативно настроени моралисти. Петър – китара, Светльо – вокал, Лъчо – барабани и Илиан – бас избират за име на групата ХИПОДИЛ и това е краят на всякъкъв вид спокойствие за притеснени родители и срамежливи благопристойници. През 1993 излиза първия албум на групата “Алкохолен делириум”, който веднага се превръща в хит, като привлича вниманието както с разюздания “агро-алко-порно-пънк” (според самите ХИПОДИЛ), така и най-вече със силно разкрепостените текстове. Цинизми, обидни думи, анатомични подробности и налудничави музикални решения изобилстват в песните, при това поднесени с голямо количество солен хумор. Съвсем естествено, радиостанциите автоматично изключват парчетата от албума от своята програма, същото правят и телевизиите. Изключение прави песента “Жената”, чийто клип непрекъснато се върти по наличните по онова време телевизионни програми, като превръща песента в истински хит. Хиляди фенове обаче вече знаят наизуст останалата част от албума. Това е доказано по неоспорим начин по време на последвалото през 1994 турне в 14 града на страната. По това време като басист се присъединява  Венци и в този състав групата е и до днес.В края на същата година ХИПОДИЛ подписват договор с Музикален център Рива Саунд и около Коледа се появява втория албум на групата, изключително сполучливо озаглавен “Нек’ъф ужас, нек’ъф ат”. През пролетта на 1995г. ХИПОДИЛ отново са на турне в страната, което потвърждава правилността на избрания път – заедно с колосалните за рок-група продажби, интересът на публиката към сценичните изяви на ХИПОДИЛ ги превръща в една от най-горещите групи в България. И с втория албум нещата стоят подобно на първия – откровените текстове, независимо от изключителната си забавност, попречват на радиостанциите и телевизиите да включат парчетата в своите програми. Все по-силна е и реакцията на тези, за които подобни текстове са недопустими. Колкото до феновете, те са все така верни на групата, за което говорят и впечатляващите продажби. След големи родилни мъки и двугодишен труд в края на 1996г. излиза на пазара третото творение на ХИПОДИЛ. Според музикантите „С гол в ръката … “ е по-музикален албум. Стилът отново е „арго-алко-порно-пънк с хардкор елементи“. Текстовете отново третират любимите за ХИПОДИЛ теми – алкохол и секс, както и всичко произтичащо от тях. Налице са и някои нови елементи – по-ясно заявена социална ангажираност на групата, присъствие на елементи от други жанрове. Историята се повтаря – феновете си знаят работата, а повечето от журналистите открито споделят своето съгласие с това, което правят ХИПОДИЛ. И отново откровените текстове изправят групата и албума пред  пълно отсъствие от ефира. Вече става ясно, че в много случаи, причината за цензурата е чисто непознаване на песните на групата. Независимо от това ХИПОДИЛ дори не помислят, че трябва да се откажат от своя начин за правене на музика. Затова през 1998г., отново чрез Музикален център Рива Саунд излиза и четвъртия албум на групата, озаглавен “Надървени въглища” от който е песента “B.G. – Бате Гойко”, превърнала се бързо в радио и телевизионен хит. Според самата група, той е доказателство за еволюцията на тяхната музика, без при това да се налага ХИПОДИЛ да изменят на своя стил. Още преди промоцията на албума обаче, Министерство на културата отказва разрешение за издаване на албума във формат компакт-диск, въпреки че вече има такова за излизането му като аудиокасета. Мотивът е наличието на “нецензурни текстове”. Случаят предизвиква истинска полемика в пресата и ефира като групата получава подкрепата на редица влиятелни личности и нтелектуалци, някои от които признават, че дори не харесват тяхната музика, но смятат, че решението на Министерство на културата нарушава свободата на словото. Независимо от всичко, разрешение не се дава и така пропада проектът за ХИПОДИЛ да издадат албума на компакт-диск. За сметка на това обаче, в края на 1999г. на пазара се появи невероятния диск с някои от най-популярните песни на ХИПОДИЛ, озаглавен “Тъ’пест”. Въпреки, че заглавието напомня за “The Best Of” този сборен албум съдържа само песни, одобрени от Министерство на културата след шестмесечни преговори. Сред 23-те записа, промъкнали се през цедката на цензурата са “Жената”, “Момичето”, “Балада за братята Холик”, “Галилео”, “Алкохолен делириум” и разбира се големия радиохит “Бате Гойко”. “Тъ’пест” не е само първото издание на ХИПОДИЛ във формат компакт-диск – песните са изцяло дигитално ремастерирани по най-съвременни технологии, в резултат на което звучат изключително.  “Тъ’пест” е истински подарък за верните фенове на най-скандалната група в историята на българския рок и дори отсъствието на някои от техните най-популярни песни не може да попречи на удоволствието от слушането. През 2003г. Рива Саунд издава на компактдиск и „забраненият албум“ „Надървени въглища“.Поради огромният интерес от страна на феновете към „мръсните“ песни Рива Саунд издаде  на компакт диск и най-доброто от тях в компилацията “Тъ’пест 2”.