БАРАБИ БЛУС БЕНД правят първата си репетиция на 24.05.1993г. На този празничен ден се ражда може би най-самобитната и нестандартна българска блус група. Делтата на Мисисипи е твърде далече от България, никой от членовете на бандата не е негър и никога не е стъпвал в родината на любимата си музика. Те дори не пеят на английски. Но това, което създават и това заради което ги харесват хиляди се нарича Blues. За Буги Барабата, известен на полицията и тесен кръг роднини като Марио Събев, любовта към тази музика е още от баща му, на чиято стара китара Буги се учи сам да свири. Оттогава свири по свой собствен неповторим строй – нещо средно между испански и руски разложен. Първото си парче пише през 1974г. и мечтае за собствена блус банда. Изпреварва го Васко Кръпката, но освен това той му подава ръка и Буги е чест гост в „Подуене блус бенд“, с които прави и първите си записи. В тази група се среща с Людмил Стоилов, повече известен като Льоди- басист-виртуоз, полиглот-съставител на речници и инженер-изобретател.

Известен е още с работата си за „Дечо Чипилов блус общество“. Заедно двамата дълго търсят подходящ барабанист и го откриват в лицето на Милен Кръстев, на когото всички казват просто Вуйчото. Музикантския му път започва от траша, минава през хеви за да стигне (завърне?) до отколешната страст – блуса. Тримата приемат името БАРАБИ БЛУС БЕНД и след 4 (четири) репетиции записват първия си албум -„Песни от гаража“. Изнасят повече от 800 концерта, участват в множество сборни прояви, тeхни песни са на челни позиции на различни радиостанции. Всичко нa всичко са направили 11 репетиции. През 1994г. са поканени да открият първия в страната блус-фестивал. В края на 1996 година Льоди напуска бандата и неговото място заема Александър Панайотов, когото всички наричат Сашо Пожара. Втория албум на БАРАБИ БЛУС БЕНД е озаглавен „Лоши времена“ (RS – 198) и е продуциран от Музикален център „Рива Саунд“. Текстовете са на теми, които обикновено наричаме житейск и, но въпреки привидния песимизъм в тях няма нито самосъжаление, нито фатализъм. Просто такива, „лоши“ са тези времена. Всичко това – облечено в онази елементарна и безкрайно сложна блус-схема.

Третият албум се казва „Срещу вятъра“ (RS-0276) и се издава отново от  „Рива Саунд“. В него са включени 13 песни и един инструментал, записан само с акустична китара. Стилът си е все същия ритъм-енд-блус но има и новости като участието на народната певица Ирина Банкова в кавъра на популярната песен „Няма бира“, създадена от Буги Барабата и Васко Кръпката през 1991 година. „Кече“, в чието изпълнение ще чуете гласовете на плеада родни рок деятели – Георги Минчев (Стари муцуни), Дечо Чипилов (Блус общество), Тони Чембъра (Монолит), Васко Кръпката (Подуене блус бенд), Боби Бончев (студио „Графити“), Кирил Маричков (Щурците) и Митко Каруцата (Академик Неделчев Бенд) е може би първия в историята на българския рок опит за запис на all-star blues изпълнение. Ново е и изпълнението на популярния сред феновете „Стопаджийски блус“, които е записан в албума с една хармоника и променен звук. По традиция сред парчета та присъства и една минорна балада, загадъчно озаглавена „ММ Блус“. Самите „Бараби“ преценяват, че „Срещу вятъра“ е най-добрият от общо трите им издадени албума. Популярността на групата расте непрекъснато, но независимо от многократните покани и молби на фенове, БАРАБИ БЛУС БЕНД официално заявяват своя отказ да свирят в заведения, независимо от предложения хонорар. Те са убедени, че тяхната музика изисква пълното внимание на слушателя, така както напълно се раздават музикантите по време на, за съжаление, редките си концерти. Мнозина ги упрекват за това решение, но за БАРАБИ БЛУС БЕНД, това е още един начин да бъдеш „срещу вятъра“, а те наистина смятат това за част от призванието си. През лятото на 1998г. БАРАБИ БЛУС БЕНД са поканени, заедно с Б.Т.Р. и Георги Минчев, да вземат участие в музикален фестивал във Франция, град Макон, известен като столица на бургундското вино. Публиката ги приема изключително добре, но войната в Косово попречва те отново да вземат участие в този фестивал през 1999г.

В края на 1999г. БАРАБИ БЛУС БЕНД и Музикален център „Рива Саунд“ решават да отговорят на нарасналото търсене и на многобройните запитвания на фенове и предлагат на пазара първия компакт-диск на групата. Той се нарича „18 карата кал“ и съдържа най-доброто от трите издадени досега албума.

По повод своята 20 – годишнина, групата прави концерт в София Лайв Клуб, който е заснет и издаден от Рива Саунд на компакт диск и ДВД.